Държавата променя закона, за да закрие по-лесно музея на Божков

Ч

астните музеи ще се закриват много по-лесно, а разрешението за извършване на музейна дейност може да се отнеме със заповед на министъра на културата при 5 вида нарушения. Това предвиждат промени в Закона за културното наследство, които бяха предложени за обществено обсъждане през август и предстои да бъдат внесени за дебат и в Народното събрание.


Защо държавата реши да улесни със законодателни промени скоростното отнемане на разрешителни за частните музеи, които са единици – не става съвсем ясно от мотивите към законопроекта. Но пък идва в момент, в който покрай две различни разследвания прокуратурата и министерството на културата се заеха да проверяват часните колекции на бизнесмените Васил Божков и братята Пламен и Атанас Бобокови. И в момент, в който прокуратурата даде заявка с няколко изказвания, че може да национализира културно-историческите ценности на Божков, ако са незаконни. Междувременно укриващият се в Дубай бизнесмен няколко пъти обяви, че един от ритоните от колекцията му, изнасяна от прокуратурата по разследванията срещу него е пуснат в продажба на свободния пазар.


Какви промени предлага министерството

Проектът за изменение на Закона за културното наследство предвижда промяна в условията за отнемане на разрешение за извършване на музейна дейност. Макар че в законопроекта се посочва най-общо “музейна дейност”, то от мотивите на вносителя ясно личи, че промените са насочени към частните колекционери. Предлага се редакция на чл. 30, ал. 6 в закона, който ще гласи: “Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората, когато:”. Следват 5 нови условия, които се въвеждат за отнемане на разрешението.

1. музеят не е официално отворен за посетители след изтичане на пет години от издаване на разрешението за извършване на музейна дейност;
2. постоянната експозиция на музея е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината;
3. при неизпълнение на три последователни предписания на служителите на Инспектората за нарушаване на изискванията на този закон;
4. при установено неспазване изискванията за извършване на музейна дейност;
5. при незаконно придобити културни ценности.”

До момента разрешението за извършване на музейна дейност можеше да бъде отнето с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората в случаи на системни нарушения от страна на частните музеи.

“Непълнотите в настоящия текст водят до ограничаване на възможностите за неговото прилагане и възпрепятства осъществяването на контрол върху дейността на частните музеи и опазването на движимите културни ценности, съхранявани в тях. Липсва конкретизиране на обстоятелствата, при които може да бъде отнето разрешението за извършване на музейна дейност”, пише в мотивите към преложението министър Банов.

 

 

Ритони от колекцията на Божков, изложени през 2018 г. в Националния исторически музей.

© Анелия Николова

Ритони от колекцията на Божков, изложени през 2018 г. в Националния исторически музей.

 

 

“С предложената разпоредба се определят ясно и точно обстоятелствата, при които може да бъде отнето разрешението за извършване на музейна дейност. Създава се практически приложима правна норма, която ще позволи на Министерството на културата да изпълнява своите правомощия и ще се гарантира опазването на културните ценности”, посочва лаконично минситърът.

 

Редакцията ще засегне пряко 4 частни музея

 

Според информацията на страницата на Министерството на културата частните музеи в България са четири. Една от колекциите е на Васил Божков, който е председател на Управителния съвет на Фондация “Тракия” – тя стопанисва частната колекция на ул. “Московска” 43 в София. През 2017г. покупката на Телефонната палата от фирма, свързана с Божков беше обявена като план за превръщането й в музей, в който бизнесменът да изложи колекциите си.

 

За нумизматичната колекцията на бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови, които се стопанисват от Фондация “Братя Бобокови”, в момента се реконструира сградата на бившата Музикална гимназия в Русе, която сама по себе си е паметник на културта. Бобокови излагат колекцията си от монети в други музеи както в България, така и в чужбина заради продължителната реставрация на бившата Музикална гимназия.

 

Разрешително за частен музей, според регистъра на министерството, има Димитър Иванов, който е и председател на фондация “Арете – Фол”. Фондацията е основана през 1996 г., а до момента колекциите на фондацията са излагани в различни музеи – както в София, така и в страната.

 

Четвъртият частен музей е в град Чирпан – музей “Гема-Свят” и се стопанисва от сдружение “Гема 11” с управител Анна Димитрова.

 

 

Бронзова монета на скитския цар Канит (ок. 210-195 г. пр.Хр.) от колекцията на Бобокови.

© Нумизматичен музей Русе

Бронзова монета на скитския цар Канит (ок. 210-195 г. пр.Хр.) от колекцията на Бобокови.

 

 

“Дневник” потърси за въпроси и коментар всички частни музеи с въпроси как гледат на промените в законодателството, които се предлагат, по какъв начин ще ги засегнат и смятат ли, че в момента контролът върху дейността на частните музеи е занижен. Единствено Анна Димитрова от “Гема-Свят” коментира лаконично, че Законът трябва да се спазва такъв, какъвто е, но добави, че не е запозната с предлаганите от министерството промени.

 

Големите колекционери запазиха мълчание – отговори и коментар от останалите частни музеи и фондации, които стопанисват колекциите, “Дневник” не получи повече от месец.

 

Според експерти промените няма да решат проблемите, а ще ги задълбочат

 

“Предложените изменения на Закона за културното наследство не само няма да постигнат резултата, който целят, а именно: осъществяването на контрол върху дейността на частните музеи и опазването на движимите културни ценности, съхранявани в тях, а ще създадат предпоставка за още по неясното му прилагане”.

 

Това се казва в становището на д-р Любава Конова – специалист по тракийска и антична история и археология и Елка Пенкова – експерт по археология. Двете са подготвили и реализирали над 30 временни изложби в България и чужбина, както и раздели от постоянните експозиции в Националния исторически музей (НИМ). Курирали са и изложбата “Златното руно. Пътят на Аргонавтите” с част от колекцията на Васил Божков в НИМ през 2018 г.

 

Според Конова и Пенкова, поредното изменение и допълнение няма да реши натрупаните проблеми, а ги задълбочава и дори изопачава философията, заложена при създаването му.

 

“Създаването на нова музейна експозиция в ХХІ в. е сериозно предизвикателство, тъй като тя трябва да отговори на редица изисквания и очаквания в една динамична и бързо развиваща се среда (глобализация + нови технологии), както и на специфичните възгледи в ценностната система в българското общество. Научно-експозиционните и консервационно-реставрационните дейности, които не е необходимо да изреждаме подробно, изискват продължителен период от време, особено за новосъздаден музей”.

 

 

Сградата на бившата Музикална гимназия в Русе сама по себе си е паметник на културта и в момента се реставрира от Бобокови, които искат да изложат колекцията си вътре.

© Нумизматичен музей Русе

Сградата на бившата Музикална гимназия в Русе сама по себе си е паметник на културта и в момента се реставрира от Бобокови, които искат да изложат колекцията си вътре.

 

 

Това са част от аргументите им защо не би трябвало да се затваря частен музей, ако повече от 5 г. не е официално отворен за посетители. Те посочват, че не по-малко продължителни са и ремонтите по сградата, както и времето, което отнема забавената и тромава процедура по лицензирането й като музей.

 

“Това условие би се оказало сериозно предизвикателство пред редица музеи – общински, ведомствени и др., които и в момента не са отворени официално за посетители и нямат постоянни експозиции. Пример за това е случаят с Регионалния исторически музей в Стара Загора, който нямаше експозиция в продължение на 20 години – от 1997 до 2007 г. Подобни примери могат да се посочат и извън България, напр. ремонтът и реновирането на Археологическия музей в Истанбул продължи 9 години – от 2010 до 2019 г.”, допълват Конова и Пенкова като посочват, че в Европа има практика много музеи – както общински, така и частни, да отварят само при заявени посещения.

 

Като правен абсурд те определят изискването, въведено с промените, да се затваря музей, ако постоянната експозиция е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годинат.

 

“Неясно защо министерство на културата е приело за целесъобразно постоянната експозиция в музея (частен) да е 100 дни. Извън горното текстът противоречи и на чл. 182, ал. 1 от ЗКН, съгласно които музеите осъществяват представянето на движими културни ценности чрез постоянни или временни експозиции”, подчертават експертите.

 

Какво ще се случи с колекцията, ако част от нея е законна, а друга – не

 

“Категорията “незаконно придобити културни ценности” се разглежда както в Закона за културното наследство, така и в Наказателния кодекс. След осъдителна присъда незаконно придобитите културни ценности се конфискуват в полза на държавата. Така предложен текстът създава по-голяма неяснота, отколкото съществува в сега действащия текст на закона. Не се дава отговор на въпроса – по какъв начин следва да бъде удостоверено, че е налице незаконно придобиване на културнни ценности – влязла в сила присъда или влязъл в сила друг акт на държавен орган”, пишат в становището си експертите по археология.

 

Те допълват и че, за да получи разрешение за музей, трябва да са изпълнени няколко условия, сред които и да има “културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата по чл. 107, ал. 1, които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция”.

 

Тоест културните ценности, които притежава юридическото или физическо лице, което е получило разрешение за извършване на музейна дейност, вече би следвало да са идентифицирани по реда на въпросната наредба.

Остава неясен и въпросът какво ще се случи с музея, ако другите културни ценности са “законно придобити”. В закона не е разписано и какво ще се случи с движимите културни ценности, инвентирани във фонда на музея, които са собственост на физически и юридически лица, след закриването му.


“Според изискванията на Закона за културното наследство, преди да се получи разрешение за осъществяване на музейна дейност, те трябва да са декларирани и регистрирани като колекции по надлежния ред. Предполага се, че след закриването на музея, идентифицираните и регистрирани културни ценности отново ще придобият статут на колекция. Това обстоятелство изглежда е убягнало от вниманието на вносителите на проекта. То обаче е от изключителна важност за опазването на движимото културно наследство, тъй като музеите нямат право на постоянен, а само на временен износ (при организирането на временни изложби) на движими културни ценности, инвентирани във фондовете им, извън пределите на България”, продължават с анализа Конова и Пенкова.

 

 

Прокуратурата вече поиска да одържави колекцията на Божков

 

През октомври прокуратурата обяви, че е приключила с изземането на културно-историческите ценности от музея на Васил Божков.”От намерените и иззети общо 6778 артефакта регистрирани по реда на Закона за културното наследство са едва 212 предмета, тоест “прокуратурата счита, че останалите 6566 броя намерени предмети са незаконно притежавани от обвиняемия”, заяви на специална пресконференция говорителят на главния прокурор Сийка Милева.

 

Съхраняването и опазването на културно-историческите ценности е възложено на Министерството на културата, Националния исторически музей и Националната художествена галерия. За охраната са ангажирани “компетентни служители от МВР, които използват целия технически потенциал за това”, увери тогава Милева.

 

 

Васил Божков придоби сградата на телефонната палата в София през 2017 г. с идеята да я превърне в музей, в който да изложи колекциите си.

© Анелия Николова

Васил Божков придоби сградата на телефонната палата в София през 2017 г. с идеята да я превърне в музей, в който да изложи колекциите си.

 

 

Говорителят на главния прокурор заяви, че “ако се съберат достатъчно доказателства в тази насока, ще бъдат предприети съответните законови процедури по обявяването на колекцията “Васил Божков” за публична държавна собственост“.

 

Само дни по-късно, по време на изслушването на доклада за дейността на прокуратурата за първите 8 месеца от годината както в правната комисия, така и в пленарна зала в парламента главният прокурор Иван Гешев многократно наблегна на това, че колекцията е собственост на българската държава и на всички български граждани.

 

И още проверки – от прокуратурата и министерството

 

Малко след като през февруари разследващите започнаха да изнасят части от колекцията на Васил Божков, прокуратурата възложи и на министъра на културата да направи проверка какви са произходът, начинът на придобиване, идентифициране и регистриране на културните ценности от колекцията. Подобна проверка бе назначена и за нумизматичната колекция на Бобокови, но докато за тази на Божков има информация, то за колекцията на Бобокови прокуратурата и министерството не са обявили резултат.

 

През годините въпросът с придобиването на артефакти в нея е повдиган много пъти, а преди години законови промени помогнаха на частните колекционери да узаконят притежаваните от тях предмети.

 

Само преди две години през 2018 г. Законът за културното наследство бе променен по инициатива на депутати от почти всички парламентарни групи, като се даде право и на частни и общински музеи, а не само на държавни и регионални, да извършват регистрацията на предметите. Така на практика частният музей на Васил Божков получи право сам да оценява и регистрира антиките си (а обвиняемият бизнесмен готвеше да открие музей в телефонната палата в София). Основният мотив за тази поправка бе, че държавните музеи не успяват да се справят с регистрацията на частните колекции и тя се бави с години.

 

И сега държавата отново демонстрира, че явно прави промените, заради други интереси, а не заради развитието на музейната дейност.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 3.5 / 5. Брой гласове: 2

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *