Задава се една съвсем различна Коледа

Това ще бъде една съвсем различна Коледа – без тълпи в магазините, без колодени базари и греяно вино, без шумни купони с приятели и самотно светещи на празни площади празнични елхи. Една ковид Коледа, в която вечерята в тесния кръг на домакинството, с не повече от един двама приятели, ще бъде най-честата картина в европейските градове и села. Това ще е огромна промяна за католици и портестанти, за които Коледата е най-светлият празник през годината и традицията повелява пищни тържества и веселие.

Радев: Борисов създава фалшива пандемия


Притисната от втората вълна на инфекцията Европа бързо потъва в ново повсеместно затваряне с действащ локдаун с Ирландия и Чехия. И с Франция и Белгия, които най-вероятно ще ги последват до края на седмицата. С вечерни часове и строги ограничения за излизане в Холандия, Германия, Португалия, Испания, Гърция и другаде.


Все още не е ясно какъв модел на затваряне ще избере Европа. Лидерите на континента ще говорят дистанционно от кабинетите си в четвъртък как да координират ограничителните мерки, така че отслабят натиска върху болниците си, задъхващи се ковид пациенти. Изборът е между серии продължаващи 3-4 седмици строги мерки, редувани с леко разхлабване на ограниченията за “поемане на въздух” и задържане на пълното затваряне, без разпускане, докато се овладее епидемичната вълна. Такива са очакванията да специалния съветник за коронавирусната епидемия на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за епидемията проф. Петер Пиот.
Лошите новини

За разлика от пъвата вълна на COVID-19 през зимата, втората засяга еднакво силно всички европейски държави. Пощадени няма. Дори някои от отличниците от първия удар като Чехия, сега са сред най-тежко пострадалите.


Според проф. Пиот причината за толкова мощната втора вълна, освен сезонните особености, е твърдо бързото сваляне на ограниченията през лятото и повсеместното подценяване на мерките, както от властите, така и от гражданите.


“От мярка като маските има смисъл, ако ги носят 95% от хората. При 60 на сто, което е средното за Европа, много смисъл от тях няма”, каза микробиологът, който оглавява Кралския институт за хигиена и тропическа медицина в Лондон.


Към лошите новини се добавя и умората от ограниченията от страна на гражданите и на бизнеса, както и изтощаването на здравните специалисти, които са на първа линия седми месец. 

Коледа




“Ситуацията е много сериозна и има риск да се влоши, ако не вземем по-спешни и драстични мерки”, смята Пиот.


В момента около 1000 европейци умират всеки ден от усложненията, причинени от COVID-19, като в следващите седмици се очаква влошаване на всички показатели, докато въвежданите в момента мерки дадат ефект. Нарастването на смъртните случаи през последната седмица е с 1/3 спрямо предходната.


Добрите новини

Втората вълна идва и с няколко добри новини. Засега реанимациите са пълни едва на една трета в сравнение с първата вълна на епидемията, въпреки, че заразените са несравнимо повече. Междувременно са разкрити нови легла, купено е оборудване за тях, което увеличи капацитета на реанимациите. Благодарение на по-добрите възможностиза тестване, инфектираните се установяват и изолират по-бързо, както и техните контактни. Лекарите се научиха как да помагат по-ефективно на пациентите си и крайно тежките усложния са по-малко. Рискът от смърт от COVID-19 е намалял наполовина спрямо пролетта.


България е едно от лошите изключения с по-висока смъртност в сравнение с началния стадий на епидемията. Дори сравнена с най-силно засегната в момента в Европа държава – Белгия, данните от България са тревожни. В Белгия всеки ден се откриват около 13 хиляди нови заразени, като общият брой на хоспитализираните е 5554, а в реанимации са общо 911 пациенти. В същото време в България при около 2600 новозаразени дневно, в болници са 2217 души, 145 в интензивни отделения.




“Трябва да действаме сега, когато случаите се увеличават, а не след 3-4 седмици, когато много хора започнат да умират”, каза Пиот.
Здраве или икономика

Разбирането в Брюксел, а и в повечето влиятелни европейски столици е, че първо трябва да се овладее здравната криза, а след това да се мисли за икономиката. На това трябва да бъдат подчинени и решенията за въвеждането на мерки за ограничаване на разпространението на инфекцията. Проф. Пиот посочи, че държавите с най-висока смъртност са и тези с най-голям спад на БВП. Разрешаването на здравния проблем трябва да предхожда икономическото възстановяване, убеден е Пиот, който е категоричен привърженик на по-строгите ограничения, докато втората вълна все още може да се управлява.


Фон дер Лайен, която даде пресконференция днес в Брюксел, подчерта, че пари за икономиката има осигурени и че щетите от временното затваряне на бизнеси не бива да служат като извинение да не се вземат достатъчно категорични мерки за забавяне на разпространението на епидемията.


Коледни желания

Изглежда вестта за откриването на ваксина ще е един от най-желаните коледни подаръци в Европа. В момента 11 кандидати за ваксини са в заключителна фаза на изпитания за ефективност и за безопасност, като поне един от тях ще ги приключи в края на тази и още един – в началото на следващата година. Това обаче не означава, че ваксините ще се появят незабавно на пазара.


По-масово производство на количества не може да се очаква преди април, предупреди Урсула фон дер Лайен. При най-добрия сценарий, при който всички най-напреднали разработки се окажат еднакво успешни и бъдат лицензирани за продажба в Европа, едва през пролетта ще могат да се произвеждат по-масови количества – по около 20-60 милиона дози месечно. Това ще означава, че поне известно време, ваксините ще се използват в комбинация с други мерки като носенето на маски и спазването на социална дистанция например. При този сценарий до края на година ще има налични около 1,2 милиарда ваксини за Европа и за най-бедните страни, на които тя се е ангажирала да помогне, съобщи Фон дер Лайен.


При положение, че всички разработки са клинично успешни, до края на годината в ЕС и в страните, на които той се е ангажирал да помага, теоретично ще могат да бъдат ваксинирани повече от 700 милиона души – много повече от необходимото. Трябва да се има предвид и че ефикасността на евентуалните ваксини няма да е повече от 70%. Освен това около 25% от европейските граждани заявяват, че не желаят да се имунизират.


“Ваксината не е чудо, което ще промени всичко за един ден, а светлина в края на тунела”, заяви Фон дер Лайен.


Ако не всички разработки обаче се окажат успешни, което е по-вероятният сценарий, всички тези прогнози ще се изпълняват много по-бавно, като ваксините ще достигат по-бавно до нуждаещите се и следващи вълни на масово заразяване не са изключени.


Очаква се в четвъртък Европейската комисия да призове държавите членки да започнат спешно да изготвят национални планове за имунизация, за да са готови със складови помощения, верига на доставки и разпределение, както и с решение кои рискови групи от населението ще могат първи да получат дози от бъдещата ваксина, защото няма да има за всички желаещи.


До момента Комисията е сключила авансови договори с трима производители (Johnson & Johnson, AstraZeneca и Sanofi-GSK) и преговаря с още трима (CureVac, Moderna и BioNTech). Споразуменията предвиждат осигуряване на ваксини при еднакви условия за всички държави членки, като страните сами планират, поръчват и заплащат дозите.


Европейската комисия настоява и новите бързи тестове за антитела на коронавирус да бъдат разрешени за продажба в ЕС чрез общ лиценз. Само така, според Фон дер Лайен, ще бъде възможно те да бъдат признавани във всички държави, а резултатите им да се валидират от властите на всички държави членки.


Новите тестове, които сега излизат на пазара са много по-евтини и по-бързи. Те не само ще облекчат пътуването от една в друга държава, но и ще направят възможно установяването на инфекцията на по-ранен етап, за да се започне лечението преди да се развият усложнения. Те ще позволят да се избегнат и повсеместни пълни затваряния като чрез масово тестване и порследяване на контакти, огнища на заразяване се обезвреждат по-бързо.


Европейската комисия обяви, че възнамерява да купи бързи тестове за 100 млн. евро, които да разпредели между членките, както и да организира обща обществена поръчка, чрез която държавите да купят нужните им допълнителни количества. Бързите тестове, за които се разчита да станат масови като тези за бременност и да се продават също като тях в аптеките, ще бъдат допълваща възможност към PCR тестовете, които остават “златен стандарт” за диагностициране на COVID-19.

Коронавирусът по света: Франция се връща в национална карантина от петък (хронология)

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 5 / 5. Брой гласове: 1

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *