Кой ще управлява света през 2021г.?

loading...

Авторитарният популизъм е на смъртен одър; либералната демокрация отново се изправя на крака. Играта между двата начина на управление все още не е спечелена, но някои признаци са обнадеждаващи. Изборното поражение на Доналд Тръмп беше ускорено от катастрофалното му справяне с пандемията. Разработването на обещаващи ваксини от западни компании е свидетелство за продължаващата ефективност на либералната глобализация. Новото изискване за спазване на върховенството на закона, както в Европейския съюз, така и в Америка, поставя всички автократи на планетата в защитна позиция. Жаждата за свобода и демокрация мобилизира хората на всички континенти от Беларус до Тайланд, през Хонконг, Киргизстан, Куба, Гвинея и Алжир. Това коментира в статия от заглавната си страница авторитетният френски седмичник Le Point.


Коментаторите в началото на пандемията прогнозираха, че тя ще ускори оттеглянето на националистите и ще засили привлекателността на демагозите и силните власти. Година след появата на новия коронавирус виждаме, че не е така. Погледнете само енергията, която деспотите като руския Владимир Путин и китайския Си Дзинпин отделят за предотвратяване на разпространението на демократичния вирус сред тях, за да се види, че той е поне толкова заразен, колкото Ковид -19 за човешката раса. А способността за иновации остава решаващото предимство на демокрациите. “Декадентският Запад, въпреки всичко, отговаря най-бързо и най-ефективно на предизвикателството с ваксината. По отношение на имиджа, положението е обнадеждаващо за западните либерали”, отбелязва дипломатът Мишел Дюкло, специален съветник по геополитика в Института Монтен.

Президентът Тръмп, чието неуважение към демократичните стандарти насърчи деспотите, е първият изтъкнат западен лидер, уволнен от избирателите след пандемията. Това ще изиграе двойна роля за поражението му: от една страна ще допринесе за дискредитиране на ръководството, а от друга ще опетни икономическите му резултати. Съединените щати на Тръмп са сред най-слабо представящите се държави срещу Ковид, заедно с Бразилия на Жаир Болсонаро, Русия на Владимир Путин и Индия на Нарендра Моди. За разлика от тях, няколко от най-либералните и приобщаващи демокрации са приложили най-добрите политики за защита на своето население в здравната криза. Някои скандинавски държави попадат в клуба на добрите студенти: Финландия, Норвегия, Исландия… Но можем да споменем и Германия, Нова Зеландия, Южна Корея или Тайван. “Борбата срещу пандемията при запазване на демократичните принципи е не само възможна, но и ефективна”, отбелязва Аника Силва-Леандър, автор на доклад по темата, наскоро публикуван от International Idea, шведски мозъчен тръст за демокрация.

Дипломация на ваксините

Пандемията от Ковид-19 ще промени глобалната ситуация. Големите нововъзникващи страни като “Брикс” (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), с изключение на Китай, отстъпиха позиции, засегнати в по -голяма степен от рецесията от други. Техният нелиберален “клуб”, замислен като противовес на Запада, е малко по-нетърпелив. Триъгълникът, формиран от Китай, САЩ и Европа, продължава да доминира на световната сцена. Китай запази икономиката си и доказа, че диктаторският му модел на управление позволява, за разлика от много демокрации, да взема бързи и ефективни решения за борба със здравната криза. Но страната излиза от водовъртежа на Ковид с имиджов дефицит, който подкопава нейното влияние. “Нейната дипломация на маските имаше малък успех и страната е зле подготвена за новата фаза, която се открива – тази на дипломацията на ваксините”, отбелязва Мишел Дюкло.

Пандемията потопи един свят, в който демокрацията вече беше разклатена. В Индия, Турция, Унгария, Хонконг през последните години тя претърпя сериозни атаки. В САЩ ерозията на демократичните стандарти по времето на Доналд Тръмп им нанесе сериозен удар. С така управляваната Америка демокрациите се бориха с една ръка, вързана зад гърба си, срещу възхода на новите автократи. След здравната криза по-скоро популизмът е дискредитиран. Това ще го накара ли да се влее обратно в урните? Рано е да се каже. Въпреки че мнозина възприеха избора на Джо Байдън като сигнал за връщане към демократичния разум, влошаването на проблемите на планетата, причинено от Ковид-19 – рекорден дълг, нарастваща безработица, спад на доходите на глава от населението , разрастване на бедността, дискредитиране на международната свободна търговия – трябва да налее жито в мелницата на демагозите от всички страни през следващите години.

Някои демокрации решиха да ограничат свободите в името на борбата срещу пандемията, но още от атентатите от 11 септември в САЩ знаем, че подобни мерки, дори когато са оправдани от най-добрите намерения на света, рядко са временни. Според изчисления на International Idea, около 43% от демокрациите или близо една на всеки две, са въвели през 2020 г. квота от свободи, която е “или незаконна, или непропорционална, или неопределена, или ненужна “. Авторитарните държави често са се възползвали от възможността да увеличат контрола си върху населението и да репресират несъгласието. Светът след Ковид може да “изглежда до голяма степен като предишния, само че в най-лошия смисъл”, предупреди френският външнен министър Жан-Ив Льо Дриан през пролетта. 20-те години на миналия век, страдащи от пандемията на испанския грип, бяха белязани от хиперинфлация, възход на фашизма и в крайна сметка икономическа криза. Демокрациите имат задача да предотвратят 2020-те да последват същата тенденция.

Ще успее ли президентът Джо Байдън да се справи с това предизвикателство по време на своя мандат? “Съединените щати се завърнаха и са готови да ръководят света”, заяви той. Байдън възнамерява да възстанови съюзите на Съединените щати, по-специално НАТО, и да организира бързо след влизането си в Белия дом на 20 януари среща на върха на световните демокрации с цел противодействие на възхода на Китай. Да афишираш демократичните си добродетели изведнъж отново ще стане модерно. Ще бъдат ли поканени Турция, Унгария или Филипините на срещата на върха на Джо Байдън? Европейският съюз също върна демокрацията към живот благодарение на пандемията. Планът за възстановяване след Ковид за първи път съдържа разпоредби, задължаващи бенефициентите да спазват критериите на върховенството на закона – по тази причина той е блокиран от Унгария и Полша. Проектът на Джо Байдън обаче поставя дилема пред европейците. Трябва ли да се впуснат под американски флаг в антикитайски кръстоносен поход? Или трябва да се опитат да оформят проекта със Съединените щати, като равноправни партньори? Но може ли да има истинско равенство, когато едните гарантират безопасността на другите?

Европейски суверенитет

Сред демокрациите Франция беше контрапример по време на пандемията. Това е една от страните, където свободите са най-ограничени. Рецесията я засегна повече от други, а разликата й с Германия се увеличи. Управлението на отношенията с новия президент на САЩ се усложнява от недоразумения относно борбата срещу ислямизма и от близостта, която Еманюел Макрон искаше да покаже с Доналд Тръмп. “Ще има малко акробатика,” отбелязва Мишел Дюкло. Но той посочва, че преходът във Вашингтон също предлага възможност за напредък на френския проект за европейски суверенитет. “Има ново течение във Вашингтон, което смята, че за да се изправим срещу Китай, имаме нужда от европейци, които да поемат отговорност за себе си”, подчертава той. Това ново течение може да бъде включено в администрацията на Байдън и да окаже положително въздействие върху вътрешния европейски дебат. В новата фаза, която се очертава за нас, французите, това е големият въпрос. Възраждането на трансатлантическите отношения и възобновяването на европейското строителство вече не изглеждат недостижими.

В света след Ковид демокрациите не са казали последната си дума.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 3.7 / 5. Брой гласове: 3

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *