Коронавирус: ако Борисов се беше погрижил за медиците така, както за кръчмите

loading...

Високата загриженост на премиера Борисов за нощните заведения контрастира с пълната му незаинтересованост към състоянието на здравната система. Нима кръчмите са по-важни от болниците? От Емилия Милчева.

Що за управляващи има България, след като собствениците на заведения демонстративно не спазваха наложената им забрана за работа заради пандемията от Ковид-19? Така, както не се съобразяват със забраната за тютюнопушене на закрито и правят всичко възможно да я заобикалят. Кметът на София Йорданка Фандъкова омекна пред недоволството на браншовите организации и смекчи забраната – от 1 до 12 ноември ресторантите и нощните клубове в столицата работят до 23.30 часа. В Пловдив обаче дискотеките остават затворени. Но друг тип нощни заведения заобикалят забраната и работят.

В много европейски страни ресторантите и нощните заведения са напълно затворени – от няколко седмици до месец, за да се забави разпространението на коронавирусните инфекции. В Германия например от пoнeдeлниĸ, 2 ноември, се зaтвapят диcĸoтeĸи, бapoвe, мyзeи, тeaтpи, ĸинa, oпepи и ĸoнцepтни зaли, cпopтни ĸлyбoвe и фитнecи, yвeceлитeлни пapĸoвe. Заведенията за хранене щe мoгaт дa пpoдaвaт eдинcтвeнo xpaнa зa вĸъщи. Същите мерки за месец налага и Гърция в най-гъстонаселените части на страната. Подобни мерки тази седмица влизат в сила в Англия и Австрия.

Подкрепата за развлекателния бизнес

Тази година развлекателният бизнес – ресторанти и нощни заведения – получиха най-голяма подкрепа от държавата. Сред тях са силно редуцирана такса тротоарно право (за някои месеци изобщо не се събираше, а в София бе намалена с 30% от 1 септември до края на годината), намалени на 9% ставки по ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите, които не поевтиниха обаче храната за клиентите; отмяна на промените в касовите апарати в Наредба Н-18.

Освен това още през юли управляващите решиха да осигурят помощ за запазване на работни места за работодатели и самоосигуряващи се лица от секторите “Транспорт”, “Хотелиерство и ресторантьорство” и “Туризъм”, чиито приходи са намалели с не по-малко от 20% спрямо миналата година. Чрез Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” те получават компенсации в размер на 290 лева месечно за работно място, а в комбинация с мярката 60/40, помощта за тези сектори реално стана 80/20. (Пред)последният бонус за тях е разпореждането на Борисов отпреди дни да се свали от 20% на 9% ДДС и за доставките на храна. Самите ресторантьори искаха това още в началото, тъй като отчетоха повишени поръчки на храна за вкъщи или за офиса в условията на пандемия. Решението дойде малко след като собствениците на заведения се отказаха да протестират заради мерките да бъдат затворени.

Едно специално място

Човек може да помисли, че развлекателният бизнес е структуроопределящ отрасъл в икономиката на България. Не е. Освен че, както личи, има специално място в сърцето на премиера Борисов. Известен с непоследователността си, министър-председателят е твърд и неотстъпчив по отношение на това да не се “залита” в нови забрани и е против пълното затваряне на ресторанти, фитнеси, салони за красота. Гражданите да се пазят, “за да може бизнесът да работи”, бяха посланията на Бойко Борисов, който изиска “гъвкавост” от министрите при обгрижването и на едните, и на другите. Борисов повтаря, че нищо не налага нови ограничителни мерки – въпреки че броят на потвърдените случаи с Ковид-19 в България започна рязко да нараства.

Премиерът дори подчерта важността на кръчмите за психичното здраве на нацията. На среща с Националния оперативен щаб в края на септември Борисов заяви: “Ние успяхме психическото здраве на хората да запазим, да се подготвят за работа в нови условия. Сиреч, държави, които със строгите си мерки през този период, затварянето на заведения, нощни включително, в момента са с много по-лоши показатели от България”.

Не е известно с какви данни за психичното здраве на нацията разполага Борисов – все пак регистър на психично болните няма, а Световната здравна организация констатира нарастващо напрежение у хората заради пандемията и публикува специални съвети, свързани с психичното здраве и психосоциалната подкрепа. 

Ако Борисов се беше погрижил и за медиците

Високата загриженост на премиера за развлекателния бизнес контрастира с пълната му незаинтересованост към състоянието на здравната система. Няколкото летни месеца, през които темповете на заразяване бяха ниски, не бяха използвани, за да се укрепи системата и да се преразпредели натоварването, при което едни болници прегряват от наплив на пациенти с Ковид-19, а други… не приемат. Така изведнъж цяла България бе обявена от Германия за рискова зона, което изисква от пътуващите 14-дневна карантина или отрицателен PCR-тест. А премиерът изисква… гъвкавост.

Във всеки случай, заради ситуацията с пандемията, вече никой не говори за изсветляване на развлекателния и туристически бизнес. Затова, както се казва в чалготеките: “Ръцете горе, айде да ви видя сега!”. И хвърчат салфетки за по 20 лева пакета…

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 1 / 5. Брой гласове: 2

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *