Мариана Тодорова, футуролог: Ще се редуват по-тежки и по-леки мерки срещу COVID-19 на фона на рецесия

loading...
  • Човечеството може да изгради адаптационен отговор към всякакви аномалии
  • Не можем да предвидим нюансите на реалността от утрешния ден и в това е красотата на живота
  • Коронавирусът показа, че има недостиг на медици в световен мащаб
  • Спешно е необходимо да се създадат стратегии за действие при събития от типа “черни лебеди”

Можеше ли човечеството да се подготви по-добре за пандемията от COVID-19 чрез прогнозите на футурологията, какво да очакваме през 2021 г. и как вече ще се правят прогнози – на въпросите на “Дневник” по тези и други теми отговаря докторът по футурология Мариана Тодорова. Тя е доцент в Института по философия и социология на Българската академия на науките, автор на книгата “Изкуственият интелект”, бивш депутат от АБВ и представител за България на глобалния мозъчен тръст от футуролози “Милениум Проджект” .

 

 

– Как определяте изминалата 2020 г.?

 

– Годината беше тежка и сложна като лично и колективно преживяване, но същевременно ни донесе ценни, макар и много болезнени уроци. На първо място стана ясно, че въпреки прогресивното развитие на медицината и технологичния напредък, здравните системи по целия свят, независимо от богатството на страните, не могат да понесат тежестта на спешното и едновременно качествено обслужване на много пациенти. Очевидно е и че има недостиг на лекари и медицински персонал.

Друг значим извод е, че човечеството дълго време е подценявало теориите за “рисковото общество”, лансирани преди повече от 20 г., които гласят, че ще живеем все повече в състояние на риск, неопределеност и мини-кризи от различно естество. Не са приемани като сериозни заплахи предупрежденията на футуролозите за събитията, които са известни като “черни лебеди”, макар че коронавирусът нито е неочакван, нито е непредвидим. Може би сега на глобално ниво, ще се обърне повече внимание на климатичните промени, потенциалните екологични катастрофи и заплахата от загуба на контрол върху (само)развитието на изкуствения интелект.

 

Спешно е необходимо да се създадат стратегии за действие при възникването на някои от тези ситуации или други подобни на тях и то на глобално равнище. Повечето от тези решения ще изискват глобален консенсус и не биха били само по силите на отделните национални държави.

 

Всъщност видяхме, че не малка част от мерките, които [екоактивистът – бел. ред.] Грета Тунберг предлага и които се случиха по естествен път след спирането или намаляването на производства, оказват ефект за намаляването на въглеродни емисии, макар че имат висока икономическа цена. Все повече икономически анализи показват и че мерките за подпомагане и възстановяване няма да сработят напълно, което ни показва, че и икономическите системи се нуждаят от рекалибрация и преустройство.

 

Кое ви изненада?

 

– Макар да познавам много от сценариите на теория, като човешко същество се изненадах от много неща. В началото ситуацията беше доста сюрреалистична, по-късно се потвърди тезата, че човечеството може да изгради адаптационен отговор към всякакви аномалии.

 

Другата голяма изненада е колко бързо може да се мине към режим “теле и онлайн всичко”- образование, работа, покупки. Не на последно място, виждам как някои концепции за антиутопии могат да станат реалност. Вече има всякакви дигитални устройства – т.нар.”wearbales”, които следят десетки здравни параметри и “докладват” данните на личните лекари на пациентите или на платформите, базирани на изкуствен интелект за здравословен анализ. Разработването, на същия принцип, на т.нар. “insadables” – капсули с наночастици, които ще поглъщаме, както и разчитането на генома, дават възможност да се събира лична информация на генетично ниво, което всъщност Ювал Харари нарича “наблюдение под кожата” (surveillance under the skin).

Затова трябва да бъдем много внимателни и да следим за баланса между принципите на “свободата и сигурността”.

Имаше ли нещо във футурологията, което предвиждаше такава година? Или по-скоро – такава реакция към пандемия през 21 век?

 

 

– През 20-ти и 21-ви век сме преживяли няколко такива пандемии – испанския грип от 1918 г., азиатския от 1958-59 г. хонконгския от 1968 г, от който умират над 1 млн. хора, и свинският от 2009 г.

 

Още през 1997 г. организацията “Милениум проджект” – мозъчен тръст на футуролози, която представлявам в България, прогнозира, че в близък хоризонт може да има пандемия. Редица други институции, сред които и Световната здравна организация (СЗО) също предупреждават за това.

Всяка прогноза или сценарий се базират на критериите за “възможност”, “вероятност” и “правдоподобност”.

Моите колеги са отчели няколко фактора, които са сигнал за пандемия: от една страна глобализация, миграция и урбанизация, които превръщат локалния характер на заболяванията в глобален, от друга – индустриализацията на животновъдството, навлизането в територията на дивата природа и среща и пренос на вируси от нея към отглежданите животни и нас.

 

 

Как се правят прогнози след година като 2020?

 

– Прогнозите ще се правят по същия начин. Може би ние, футуролозите, ще бъдем още по-смели в нашите сценарии. Тъй като футурологията, т.е. изследванията на бъдещето, са научна дисциплина, винаги се съобразяваме с аналитичната информация, получена от множество други науки – политология, икономика, статистика, социология, дори квантова физика.

 

Въображението е по-скоро територия на жанровете “научната фантастика” и “фентъзи”, но сега и в нашата област се позволява подобен тип свобода, за да могат да се изградят повече взаимно-допълващи се или взаимно-отричащи се алтернативни сценарии, които да “уловят” и най-малко вероятното събитие.

 

По-лесно ли е да прогнозирате в какъв свят ще живеем например през 2040 г. , отколкото през 2021 г.?

 

– Да, по-лесно е да прогнозираме средносрочни или дългосрочни трендове, отколкото краткосрочни или събития от близкото бъдеще. Можем да изградим прогноза за глобалното затопляне, климатичните бежанци или да очертаем визия за електрическите автомобили, но не можем да предвидим нюансите на реалността от утрешния ден и в това е красотата на живота.

Към 2040 г. според технологичните оптимисти ще имаме например “общ или супер изкуствен интелект”, т.е. ще се реализира понятието за сингулярност (най общо: уеднаквяване на характеристиките на даден обект до степен, в която целият му характер се променя – бел. ред.) и бихме имали система с когнитивни способности, които я правят неотличима от естествения интелект, въпреки че скоростта и способността на обработка на данните ще са доста по-бързи и с несравним обем и капацитет.

Такъв изкуствен интелект ще може да мисли, да прави систематични обобщения, да се учи от опита си, което означава да има (подобие на) съзнание. “Съзнанието” е феноменът, който – според Стивън Пинкър – е необходим за осъществяване на общия или супер изкуствен интелект, докато Ювал Харари смята, че това не е необходимо, тъй като мисленето ще бъде заменено от алгоритми. И двата сценария са възможни, но към днешна дата все още е трудно да оценим до колко са вероятни.

 

 

Каква 2021 г. прогнозирате? Какви са надеждите и опасенията ви?

 

– Преди два месеца по поръчка на “Червения кръст” в САЩ “Милениум проджект” изготви три сценария за 2021 г. и 2022 г. с оглед на овладяването на кризата около коронавируса.

 

“Песимистичният” гласи, че най-лошото тепърва предстои, с оглед на влошената икономическа картина.

 

“Оптимистичният”, от своя страна, залага на бързото справянето с вируса до лятото на 2021 г., а “реалистичният” предвижда редуването на частични локдауни с освобождаване на мерките, докато се постигне повече яснота по отношение на действието на протоколите за лечение и ефективността на ваксините, но на фона на икономическа рецесия.

 

Според Джеймс Рикардс постпандемичният свят ще преживее нова голяма икономическа депресия. Но нито тя, нито последиците ще са толкова тежки, колкото възможността за социални революции и нестабилност.

 

А какво следва за България?

 

– България се опитва частично да следва конюнктурата от Европа, но все още не виждаме ясен икономически план, който да може качествено да повлияе на ситуацията. За България, а и за всички страни по света, изтича времето, в което може да се решават проблемите само на здравната система. Вече трябва да се действа само проактивно, за да се справим с предизвикателствата в социалните и икономически системи.

 

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?

 

– Започва да помъдрява. За пръв път можем да преосмислим здравето не само като равен достъп до здравни грижи, а и в по-генерален аспект, като качество на живот, което имаме, и превенция. Най-уязвимите групи са сред хората с хронични заболявания – диабет, сърдечно – съдови заболявания, онкологични заболявания, т.е. с вече компрометирано здраве. Епигенетиката, една от най-динамично развиващите се науки, отдава по-голямо значение на средата, начина на живот и стреса, отколкото на генетичните фактори за много от заболявания.

 

Отделно нутрициологията представя храната повече като компонент на здравето. Все повече се дискутират проблемите с третираното с хормони и антибиотици месо, използването на хидрогенни мазнини и прекомерно количество захар. Затова и биохраните и веган културата процъфтяват. И това е само един от примерите за по-дълбоко осъзнаване.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 5 / 5. Брой гласове: 2

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *