ООН подготвя много критичен доклад за тормоза над медиите и за омразата в България

loading...

Доклад със сериозни критики за състоянието на медиите и ширещата се омраза в България подготвя службата към Върховния комисар на ООН за правата на човека, а управляващите засега отвръщат на критиките и въпросите формално, с акцент върху отчетите в Съвета на Европа и какви законови промени и увеличен бюджет се подготвят за Съвета за електронни медии.


В работната версия и съпровождащите документи обаче има тежки констатации и за езика на омразата, за насилието над жени, за слабата защита правата на малцинства – етнически и сексуални, за отношението към имигрантите…


Редица държави – от Германия и САЩ до Уругвай и Сърбия – задават множество конкретни въпроси за поведението на правителството през последните години, включително за закрила на журналистите от тормоз и заплахи, кога преследването за клевета ще бъде извадено от Наказателния кодекс, за прочутия замразен проект на стратегия за детето 2019-2030 г. и за това какво е направено и на практика, и в законодателството след отхвърлянето на Истанбулската конвенция.

Португалия (от името на страните за подкрепа прилагането на отправените препоръки) дори пита има ли в България национален механизъм или процес, отговарящ за координиране прилагането им и наблюдение как то напредва и какъв е ефектът от тях. Канада изразява тревога, че още няма окончателно осъдени за корупция високопоставени служители. Великобритания пита за обяснение има ли напредък за съдебен преглед на отказите на прокуратурата да започва разследвания.


Документът е на финалната права и ще е първият от 2015 г. насам с оценка за това как се спазват правата на човека и фундаменталните свободи в България. В петък и във вторник проектът, по който докладчици са тройката държави Словакия, Япония и Сенегал, бе обсъден в централата на ООН в Женева и след като нямаше устни коментари и добавки (освен изявление на български зам.-министър на културата), процедурата продължи към сесията през февруари-март 2021 г.


В окончателния си вид докладът ще бъде разпратен на 20 ноември и в едноседмичен срок делегациите трябва да върнат свои писмени забележки или допълнения към обобщаващата част от него. България, чиято делегация по доклада се ръководи от зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев (бивш депутат, председател на младежката организация на ГЕРБ и национален координатор за борбата с антисемитизма), може да реагира на съдържанието до сесията, започваща след около три месеца.


Документът е обозначен като създаден през 4-15 май 2020 г., но тази 36-а сесия бе отложена за есента заради пандемията. Сегашното обсъждане бе неприсъствено заради втората вълна на коронавируса, а любопитен момент във вторник бе, че единственият въпрос, по който България искаше да вземе отношение, бе свободата на медиите. “За съжаление, поради недостиг на време, не засегнахме един много важен въпрос – за свободата на медиите”, отбеляза Геновева Ненова, първи секретар в Постоянната мисия на България в
ООН в Женева. Тя даде думата на зам.-министъра на културата Румен Димитров, който каза, че България предприемала ативни мерки, включително законодателни, за повишаване прозрачността на собствеността в медиите и подготвила промени в закона за СЕМ и увеличен бюджет за регулатора, с които “съветът да полчи повече прамомощия за ефективен контрол и гаранции за независимост. “


Румен Димитров, зам.-министър на културата, при изказването си тази седмица при обсъждането на доклада.© UN
Румен Димитров, зам.-министър на културата, при изказването си тази седмица при обсъждането на доклада.


Не точно това е, което интересува повечето от държавите, задали въпроси.


САЩ

– Какви стъпки предприема правителството на България за подкрепа на независимостта и разнообразието на медиите? Какво прави, за да могат журналистите да упражняват свободата си на слово, независимо от изнудвания и заплахи с насилие? Предприема ли правителството стъпки да гарантира спазване на закона за публична информация за собствеността на медии или как да осигури обществен достъп до такава информация?


Великобритания

– Какви действия обмисля правителството за подобряване медийната свобода в България, включително прозрачност в собствеността на медии, за безопасността на журналистите и за медии, свободни от политическа намеса?


Германия

Какви мерки предприема правителството за предотвратяване и – ако е необходимо – криминализиране на езика на омразата и обиди срещу ромите, членове на ЛГБТИ общността и критикуващите го неправителствени организации като цяло и в частност тези в сферата на политиката и медиите?


На фона на раздухвани от “патриотите” яростни критики за една книжка за сексуално образование Берлин пита какво прави правителството (им) “за намаляване сред младите хора на стереотипите и увеличаване познанието за сексуално предавани заболявания; има ли някакви проекти в българските училища по този въпрос”.


На този етап отговори от България се очакват по констатации и препоръки на редица организации, което е описано в съпровождащ документ.

Комитетът по правата на човека към ООН “е загрижен от множеството съобщения за ненаказани атаки, заплахи и тормоз над журналисти, както и за политически натиск над медии, за да се осигурят благосклонни репортажи и да се потискат критиките, включително тези за корупция”.

Обсъждането на доклада бе отложено от май за есента, но заради втората вълна то отново е виртуално.© UN
Обсъждането на доклада бе отложено от май за есента, но заради втората вълна то отново е виртуално.


Какво препоръча ООН досега на България

– да обучи полицаи, съдии и прокурори за това какво е свобода на словото и на събиранията, както и що е законна употреба на сила;


– как да защитават журналистите от тормоз, нападения и прекалена употреба на сила; подробно да се разследват подобни актове и да се изправят виновните пред правосъдието;


– увеличаване плурализма в медиите;


– гарантиране, че публичното финансиране на медии става прозрачно и без дискриминация;


– да обмисли отмяната на всички наказателни производства за клевета.


ЮНЕСКО също препоръчва декриминализирането на клеветата и преместването на преследването ѝ в гражданския кодекс.


Българският отговор

В работния вариант на доклада се отбелязва, че според българските власти Законът за радио и телевизия дава нужните гаранции за свобода на словото на журналистите и тяхната защита, всяко мнение може свободно да се изложи в медиите, а журналистите и творческият състав в медиите не бива да получават инструкции и напътствия как да си вършат работата извън ръководството на техните медии. Цитира се съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, според която наказателните решения за клевета не са прекалени, “наказанието е само глоба” и повечето дела приключват с оправдание и без правни последици за обвиняемите.


Правителството твърди, че “по всички атаки срещу журналисти са проведени бързи и безпристрастни разследвания и някои от тях са вече в съда. Редовно се изпращала и информация в Платформата на Съвета на Европа за подпомагане защитата и сигурността на журналистите.

Но всъщност сегашните препоръки в текста на подготвяния доклад повтарят почти едно към едно тези на Комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от февруари 2015 г. (тогава ООН изработна предишния си доклад за България). Тогава той заявява ,че “свободата на медиите в България е застрашена от комбинацията от практики, създали атмосфера за ширеща се автоцензура сред журналистите и незаконен външен натиск над медиите”.

При обсъждането на проекта за доклад за България присъстваха само няколко души в президиума на празната зала.© UN
При обсъждането на проекта за доклад за България присъстваха само няколко души в президиума на празната зала.


Критиките не спират тук

Три комитета към Върховния представител на ООН за правата на човека подчертават загрижеността си за “растящото раздухване на език на омразата и престъпления от омраза, специално насочени срещу групи като турци, роми, мюсюлмани, евреи, африканци, мигранти, бежанци, търсещи убежище и членове на малцинства на хората с различна сексуална ориентация. Става дума за Комитета за премахване на расовата дискриминация, Комитета срещу изтезанията и Комететът за правата на човека.


Това е особено видимо по време на предизборни кампании и СЕМ не успява да прекрати расисткото говорене и езика на омразата в интернет и социалните мрежи, се казва в проектодоклада. Една от препоръките е България да приведе националното си законодателство в съответствие с определението за език на омразата в Конвенцията за правата на човека, да се забрани със закон всякакво оправдаване на етническа или расова омраза, представляващо подстрекателство към дискриминация, враждебност или насилие.


Нужни са национални протоколи за осъждане подобно говорене от служители в обществената администрация и политици. Изразява се тревога за предразсъдъци и стереотипни нагласи, враждебност и дискриминация срещу ЛГБТИ хора и се препоръчва в българските закон изрично да се включи идентичността на социалния пол и сексуалната ориентация като основание за дискриминация и мотив за омраза, както и изцяло да се признае равенството на еднополовите двойки.


Сходни са препоръките от Офиса на Върховния комисариат за бежанците – да се спре с масовото негативно говорене за бежанците в медиите и да се подсили реагирането срещу расова дискриминация, ксенофобия и нетолерантност срещу бежанци и търсещи убежище, включително чрез образователни програми сред обществото.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *