Правителството има общ план за готовност… за следваща пандемия

loading...

Близо девет месеца след началото на епидемията от коронавирус в България министърът на здравеопазването обяви, че на заседанието си в сряда (2 декември) правителството е одобрило Национален план за готовност при пандемия. Проф. Костадин Ангелов изрично отбеляза, че планът е общ, с основни насоки за действия между институциите и не е конкретно за справяне с COVID-19.


Планът на плановете

Общият план се очаква да служи за основа за изготвяне на конкретни планове, когато се появи епидемия или пандемия от друг патоген (причинител на болест – бел. авт.). Отделен план България има за грипа, а министърът на здравеопазването няколко пъти е заявявал, че има и за коронавируса (за него четете по-надолу в статията), въпреки че публичен документ отсъства.


По думите на министъра на здравеопазването за общия план са използвани препоръките на Световната здравна организация, Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, както и пркатически опит от предходни епидемии и пандемии. Според здравните власти общ план е необходим, защото “не знаем с какво ще се сблъскаме” и част от общата политика на Европейския съюз “страните да имат генерична готовност”.


Конкретните планове при следващи нови болести, причинени от вирус или бактерия, ще зависят от неговите специфики “как се предава, колко е опасен, каква е смъртността, има ли срещу него ваксина, има ли срещу него ваксина”, обясни главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Планът за коронавируса е прочетен на депутатите

За първи път през ноември министърът на здравеопазването каза публично, че България има план за организация на системата при разпространението на коронавируса. От изказването на министъра тогава се разбра, че планът по-скоро съдържа указания за реорганизация на здравната система при преминаване на определени прагове на нови заразени, но не и какви са стъпките за ограничаване на разпространението. Още тогава “Дневник” поиска достъп до плана, но не го получи.


През следващите дни изпратих две други искания за плана до пресцентъра на Министерството на здравеопазването след като на брифинг за ситуацията с коронавируса проф. Костадин Ангелов беше заявил, че е възможно да бъде публична част от плана, наречен Национален план за справяне с коронавирусната инфекция, която не засяга обекти от Националната сигурност.


Тогава като такава част той изброи: “Сценариите, стъпките, готовността на системата, обезпечеността с медикаменти, лекарства, анализа на потребностите от медицински специалисти, сравненията на лекари, сестри и санитари по области, по профил и специалности, проучването по области на готовността на системата да издържи във времето”. Какъвто и да било официален отговор не получих.


При обявяването на предложенията си за по-строги ограничения на 23 ноември, които засега са в сила до 21 декември, проф, Костадин Ангелов за първи път обвърза въвеждането на мерки с изготвения план. Тогава той каза, че стъпката е необходима, защото в България се регистрират близо 800 нови заразени с коронавирус на 100 хил. души население за четиринайсет дни.


На извънреден брифинг, обявен за представяне на общия план, министърът на здравеопазването каза, че е прочел възможната част от плана за коронавируса пред депутатите в Народното събрание и ме насочи към проверка за стенограмата от отговора му. Такава може да бъде открита от заседание на 12 ноември.


Според стенограмата планът е разработен “през летните месеци” и потвърждава наблюдението, че засяга конкретно организацията на здравната система при различни нива на разпространение на коронавируса. Кога и как се въвеждат ограничения е формулирано общо, че според нивата за разпространението “поетапно и в различна степен се въвеждат по предложение на Главния държавен здравен инспектор редица противоепидемични мерки”. На тази длъжност е доц. Ангел Кунчев. Той предложи допълнителни ограничения още на 5 ноември с личен коментар, че “аз не споделям 100% оптимизма на част от управляващите”. Както е известно, по-строги ограничения влязоха в сила от 27 ноември в 23.30 часа.


Част от представения план, заявявана многократно и от министъра, е обособяването на т. нар. чисти и само за COVID болни лечебни заведения. На практика се оказа обаче, че тя удря не камък и засега изглежда, че здравните власти приемат заявената невъзможност на болниците да се организират така.


Според стенограмата на депутатите е представена обезпечеността с медикаменти, къде може да се дарява плазма и др., но отсъства анализ какви са потребностите от медицински специалисти, сравнения на лекари, сестри и санитари по области, по профил и специалности. Отчетено е общо, че:

– В здравната система на основен трудов договор работят 125 549 души
– Сред тях броят на лекарите е 26 612 души, като това “надвишава средните европейски показатели”.
Отчетено е, че в сравнение с другите държави в Европа “осигуреността с медицински сестри в България е доста ниска”, най-ниска в Европейския съюз след Гърция.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 1 / 5. Брой гласове: 2

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *