“Репортери без граници”: Борисов не показва воля за подобряване на медийната среда

Правителството и премиерът Бойко Борисов са поели ангажимент към международната организация “Репортери без граници” в страната да бъде създаден борд, който да наблюдава медийната среда и да работи за подобряване на свободата на словото. Това се е случило през миналата година, но оттогава няма никаква обратна връзка от кабинета и от министър-председателя.

 

Това заяви Павол Салай от “Репортери без граници”, който се включи във видео връзка от Париж в конференцията за свободата на медиите, организирана от евродепутата Елена Йончева в понеделник (12 октомври). България се срина в класацията на “Репортери без граници” до 111-то място по свобода на медиите. Заради липсата на действия от правителството и неуспешните опити на организацията вече над половин година да се свържат с представители на кабинета на Борисов, от “Репортери без граници” са решили да направят публично предложението им към българските власти.

 

Мълчанието на кабинета “Борисов”

 

“България кумилира всички проблеми с медиите, които виждаме на Балканите и в други държави от Европейски съюз (ЕС). Има протести от три месеца в София и България. Аз си спомням протестите през 2019 година, когато журналистите протестираха срещу свалянето на водещата от БНР Силвия Великова. По това време правителството на България се присъедини към важна инициатива на “Репортери без граници”. Тогава започнахме да комуникираме с кабинета, защото по това време имаше сигнали, че се желае подобрение на средата. Но една година по-късно, трябва да отбележим, че настоящето правителство няма воля да промени и подобри медийната среда и не спазва поетите международни ангажименти”, заяви Салай.

 

Той разказа, че през декември 2019 година представители на организацията са се срещнали с Бойко Борисов. “На тази среща премиерът и представителите на “Репортери без граници” се съгласиха, че организацията ще предложи пътна карта за промени в медийната среда в България. Премиерът обеща, че ще разгледа това предложение. Шест месеца нямаме никакъв знак от кабинета и нашите усилия да се свържем с премиера се провалиха. Решихме да направим това предложение публично”, обясни още Салай.

Същността на предложението на организацията е било в България да бъде създадена “независима, национална и плуралистична комисия за подобряване на свободата на словото”.

 

“Тази комисия ще работи за подобряване на законодателството в областта на медиите и регулацията им. Промени ще бъдат предлагани за обсъждане в парламента. Този орган ще бъде ръководен от независима фигура от международните медийни среди или правозащитната област и ще се състои от експерти от страната и отвън, ще могат да се включат и представители на организации. Комисията ще гарантира за свободата на печатните медии, на телевизиите, правото на сигурност на източниците и кореспонденцията, концентрацията на медийната собственост, финансиране, дистрибуция, организация на публичното и журналистическо финансиране”, обясни още представителят на “Репортери без граници”.

 

Според Салай, Европейската комисия трябва да отправя отделни препоръки към държавите членки, свързани със състоянието на медиите. Той дори предложи да има санкции, в държавите, в които основните ценности не се спазват. “Междувременно делегацията на Европейската комисия в София може да има по-активна и гласовита роля”, заяви още Салай.

 

Конференцията беше открита с изявление на заместник-председателя на Европейската комисия и комисар по правосъдието Вера Йоурова. Тя обяви, че комисията е започнала серия пилотни проекти, която трябва да покажат къде са рисковете и заплахите за медийната свобода и плурализма, да подкрепят разследващите журналисти и да предложат правна помощ и практическо съдействие на журналисти, които се нуждаят от такава подкрепа.

 

“Искаме да увеличим финансирането за такъв тип проекти в следващия бюджет, а в този момент, тъй като все още преговаряме (за бюджета), говорим за 61 млн. евро”, заяви Йоурова. (Цялото й изказване – четете тук.)

 

Журналистиката беше убивана бавно

 

Йончева, която е домакин на конференцията, откри форума с думите, че се надява събитието да не се превърне в опело на свободната журналистика, а да се насочи към конкретни решения. Като евродепутат тя е един от докладчиците на бъдеща резолюция за състоянието на медиите.

 

“Докато в Европа ставаха свиделите на жестоки убийства на журналисти, в България беше убита самата журналистика. Беше унищожавана бавно и системно. 111-то място не буди притеснение сред управляващите. Отказват да предприемат някакви действия, търсят причини извън тях. Системният отказ да се дебатират проблемите в България влошава демокрацията в България”, заяви още Йончева.

 

Според нея трябва да се създаде цялостен механизъм на европейско ниво, чрез законодателни актове, да се засили защитата на разследващите журналисти и да се осигури финансиране, което да не бъде преразпределяно на национално ниво, а през организации, които да бъдат гарант тези пари да не стигат до “наши хора”.

 

В залата на конференцията бяха депутати от БСП – Александър Симов, Иван Ченчев, които са членове на медийната комисия в парламента, колегата им Драгомир Стойнев, бившият министър и бивш евродепутат Ивайло Калфин, журналистите Велислава Дърева, Мартин Карбовски, Валя Ахчиева, Иван Гарелов, Анна Заркова, представители на Съюза на българските журналисти и други.

 

 

Международната конференция за свободата на медиите в България

© Юлия Лазарова

Международната конференция за свободата на медиите в България

 

 

“Медиите се издържат по отвратителен начин”

 

“В България стават неща, които са крайно неприемливи. По медийна свобода тя не е в Европа, тя се намира сред африкански държави и е напуснала със своите медии Европейският съюз.България към кризата на медиите в ерата на интернет, допринася със свой принос. България е държава, призната като най-корумпираната в Европейския съюз и медиите не може да бъдат извадени от този модел на корумпиране”, заяви Светослав Терзиев, от в. “Сега”. Според него медиите се издържат “по отвратителен начин”.

 

Според него финансирането по комуникационни стратегии от Европейския съюз трябва да спре, защото наливат пари в онези, които подкопават медийните стандарти.

 

“Медиите са жертва и инструмент на завладяната държава”

 

Главният редактор на “Медиапул” Стояна Георгиева разказа, че добрите закони са правилна стъпка, “но не и в държава като България, където има хора, които са над закона и които доминират хората, които прилагат законите”. Проблемът с медиите в България не е по-различен от тези, които има българският бизнес. Проблем е върховенството на закона. Медиите са жертва и инструмент на завладяната държава.

 

Тя припомни как преди няколко години чешкият бизнесмен Петър Келнер е поискал да купи “Нова телевизия”, но Комисията за защита на конкуренцията не е позволила сделката. Няколко месеца по-късно органът е дал зелена светлина медийната група да бъде купена от братята Георги и Кирил Домусчиеви. “Този казус не повдигна темата за това как функционира антимонополната комисията”, каза Георгиева. Тя даде още един пример за бизнесмена с над 18 обвинения Васил Божков и как от Дубай той изнася информация за това, че през годините е трябвало да плаща десетки милиони левове на властта и е показал паметна записка, подписана от Кирил Домусчиев, с която той се ангажира да осигурява пълен съпорт за бизнеса на Божков в комисията по захарта. “Разбира се, правила и регулации са необходими. Те трябва да са реалистични. Но влиянието и контролът са много по-мащабни”, коментира примерите Георгиева.

 

“Непрекъснат институционален тормоз и натиск”

 

“Необходимо е в България да се спазва върховенството на закона. Състоянието на завладяната е държава, е състояние, в което законодателната, изпълнителната и съдебната власт са под силно влияние на един център и техните интереси се свеждат до техните икономически интереси. Какъв парадокс – журналистиката, която трябваше да е кучето пазач на демократичните институции, се превърна в една от първите жертви на политическата корупция, после паднаха и институциите”, заяви изпълнителният директор на “Икономедиа” (издател на “Капитал” и “Дневник”) Галя Прокопиева.

 

Тя припомни за реформата на съдебната система през 2017 -2018 година, която се е въоръжила с “мощни оръжия” – недосегаем главен прокурор, антикорупционна комисия за конфискация на незаконно имущество и специализираните съдилища. Българските власти не пребориха корупцията с тези оръжия.

 

Прокопиева разказа за личния си опит с тези институции – запорите върху нейните сметки, както и на съпруга й Иво Прокопиев (съиздател на “Икономедиа”), исканията за отнемане на имуществото, както и делото за продажбата на миноритарния дял на ЕВН, по което Прокопиев беше подсъдим за направено изказване и което приключи с оправдателни присъди за всички по делото.

 

“Вече 10 години ние сме подложени на непрекъснат институционален натиск, тормоз и проверки. Нашият грях е, че преди години разкрихме схемата на Корпоративна търговска банка (КТБ) – как една банка беше напомпана с депозити и държавни предприятия, и след това изпомпана”, припомни още Прокопиева.

 

Този тормоз е насочен и към другия съиздател на “Икономедиа” Теодор Захов, както и към отделни граждани, журналисти и други издатели, които “вярват в смисъла на журналистиката”.

 

“Станахме излишни”

 

“Хоризонт и радиото са припознати от властта като критични, министър – председателят не дава на никого от програма “Хоризонт” интервю. Властта и главният прокурор избраха да не се срещат с медиите. Ние станахме излишни”, заяви Силвия Великова, журналист от БНР. Тя припомни, че вече една година откакто беше свалена за кратко от ефир, а програма “Хоризонт” не излъчва в продължение на няколко часа, няма отговор как се е стигнало до тази ситуация. Къдринка Къдринова, журналист от Барикада и представител на Съюза на българските журналисти също припомни случаи на недопустими реакции от членове на СЕМ, на настоящия му председател Бетина Жотева и на председателя на комисията по култура и медии Вежди Рашидов към журналисти и медии.

 

Мартин Карбовски поиска пред Европа да бъдат представени случаи на конкретни журналисти и защо са загубили работата си или нямат достъп до ефир. Валя Ахчиева зададе въпрос към комисар Йоурова дали няма да бъде създаден и финансиран пул от разследващи журналисти от цяла Европа, които да работят и по трансгранични разследвания.

 

Още изказвания, коментари, въпроси – вижте във видеото тук.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *