Скопие остро критикува Заев, че нарече Царство България “администратор”, а не “окупатор”

loading...

Македонците и българите трябва да се справят с историческите си спорове, но е неприемливо на фашизма да се придават етнически характеристики. С тези думи изрази македонският премиер Зоран Заев съжалението си, че вчерашното му интервю за БГНЕС, изпълнено с жестове към България, предизвиква множество гневни коментари, а за днес в 19 ч. опозицията насрочи протест в Скопие.


Особено чувствителен се оказа исторически въпрос, който той засегна – за ролята на България във Втората световна война и управлението на Царство България на Вардарска (и Егейска) Македония между 1941 и 1944 г. Това стана в момент, в който продължават опитите на София и Скопие да намерят решение, с което Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС въпреки нерешените двустранни въпроси и изискванията на България, част от които западната ѝ съседка приема като удар по идентичността си и несъответстващи на Договора за добросъседство.


Заев същевременно призна, че начинът, по който се изпълнява договорът, е белязан от слабости и не отговаря на очакванията на двете страни. Даде и други сигнали, че е готов на отстъпки (например за исканата от България Пътна карта за изпълнение на договора), но основните критики бяха за историята.

Днес премиерът опита да се защити заради думата “администрация” и твърдението, че българи и македонци заедно са освобождавали македонски градове. “Държавата ни почива на делата на антифашизма”, каза той, имайки предвид антифашизма с ясна българска насоченост, заложен от югославско време в публичния дискурс. Не може обаче да се дават “етнически характеристики на фашизма”, “било това в български или какъвто и да било друг контекст”, продължи той. Вместо това трябва да се работи за отстраняване на последиците от “желязната завеса” от югославско време, които още се усещат между Северна Македония и България.


Фактически защитници на Заев се оказаха само министри от партията му – Радмила Шекеринска (която отговаря за отбраната) каза през “Телевизия 24”, че македонците или ще са заложници на историята, или ще разберат, че след 10 години история ще е и ставащото сега и ще напишат “една по-хубава страница”, която да води към по-добро, вместо да се стига до ново вето и “още неприятелство”. Заместник финансовият министър Димитър Ковачевски каза за “Телма”: “Не ни трябва еуфория, не ни трябва национализъм, а ни трябва решение, което ще доведе до междуправителствената конференция (с ЕС – бел ред.) през декември.”


За какво точно е критикуван Заев

Македонският премиер се сблъска с гневните реакции, след като в интервю за агенция БГНЕС отказа да нарече България окупатор, нещо повече – прие терминология в разрез с официалната историческа: “Имало е някога една администрация, в началото. След това България се вдига заедно с антифашизма, бори се за свобода, за демокрация и безспорно е част от антифашисткия фронт.” Освен това, продължи премиерът, “българските и македонските войски освободиха територии – Крива Паланка, Куманово, целия регион, Скопие и цялата тази част”.


Вчерашният тон на Заев беляза промяна в позицията му, че историята напълно трябва да се остави на историците и това се отнася и за личността на Гоце Делчев, ябълка на раздора в съвместната историческа комисия. Премиерът отправяше тези задочни коментари към София, макар колегата му Бойко Борисов да споделяше същата идея по времето около подписването на Договора за добросъседство.


Дори в първите месеци на завишени очаквания от двете страни за бърза промяна максималната отстъпка, която си позволяваше Заев в публичните си коментари, е да предложи фразата “български фашистки окупатор” например с “фашистки окупатор”. Вчера, напротив, той каза, че лично махал табели “български фашистки окупатор”, защото не отговаряли на истината.


Днес, попитан от журналисти на какво основава израза “българска администрация”, той обясни:


“Говоря за исторически факти – че царска България през 1941 г. застава на страната на Тристранния пакт, но никой не е питал българите на референдум, за да може цяла България да се квалифицира като фашистка.”
Зоран Заев, премиер на Северна Македония

Вълна от недоволство

Реакцията на политическите противници на Заев бе очаквана. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски призова във “Фейсбук” за “предупредителен протест” днес в 19 ч. за защита на идентичността и на “червените линии” на македонците: “Протест сега, за да не е твърде късно!” По-късно на пресконференция Мицкоски обеща първи да започне “борба”, ако се засегнат интересите на македонската идентичност, както Заев “отрече антифашистката борба на гражданите и правото ни да се позоваваме на тази идентичност”.


Критики обаче дойдоха не само от опозицията, а и от президента, формално негов съюзник, Стево Пендаровски. Държавният глава, чиито реакции на български позиции за общата история и нападки към Северна Македония са значително по-остри от тези на Заев, предупреди пред “Дойче веле”, че решение на спора с България може да има само с уважаване на достойнството на македонския народ, а антифашистката борба е “в основите на съвременната македонска държава”. Трябва и да се избягва опасният “исторически ревизионизъм, когато вместо на факти е основан на политически конструкции”.


По думите на Пендаровски за решаване на спорове, освен политическа смелост за консенсус, който никога не помага на рейтинга, е нужно “придържане към историческите факти, които са международно утвърдени, и към политическата реалност, която е очевидна”.


Съюзници на Заев в парламента също отправиха предупреждение; депутатът и председател на Демократическия съюз, бившият вътрешен министър Павел Траянов поиска и висшите държавни служители да “почитат достойнството на македонската идентичност и език” и да не “приемат решения, които представляват ревизия на историческите събития”. Премиерът може да има лична позиция, но има и отговорност “да не накърнява чувствата на македонците”. За Траянов също бе основен проблем, че се поставят под въпрос “антифашистката борба и АСНОМ” (антифашисткото събрание, провъзгласило през 1944 г. македонска държава и македонски език) като “основи” на държавата, макар българите, “наши съседи и приятели”, да нямат нищо общо с “фашисткия режим на цар Борис и окупацията на Македония”.


“Политиците да оставят историята на нас”

Обратът на Заев бе забелязан и от историческата комисия. Историкът Любица Спасковска, която е част от нея, реагира гневно на опитите на Заев да се разграничи в интервюто от думата “окупация” на територията на днешна Северна Македония през Втората световна война.


Във “Фейсбук” Спасковска осъди “последните изяви на премиера” и призова политиците да се въздържат от коментари, ако не са запознати, тъй като “в цялата западна историография… терминът “окупация” е общоприет”, за ролята на България във войната достатъчно говори договорът, подписан със съюзниците. Огнен Вангелов, също част от комисията, сподели публикацията ѝ.


За македонската редакция на “Дойче веле” председателят ѝ от македонска страна Драги Георгиев призова “политиците да оставят историята на нас”, тъй като споровете, неразбираелствата и противоречията са за “историците, а не за политиците”. Освен това “комисията трябва да бъде оставена да работи без намеса и натиск” и е “грешно историческите въпроси да се използват като политически инструмент”.


Натиск комисията да работи бързо и да реши спорните въпроси има и от двете страни, след като от миналата година насам няколко пъти бяха поставяни срокове (без да са заложени в създалия експертното тяло Договор за добросъседство) за намиране на спорни от десетилетия въпроси за миналото.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *