Съветът на Европа: България да въведе видеозаписи на разпитите и да инкриминира изтезанието

loading...

България спешно да предприеме законодателни промени, с които изтезанието да бъде инкриминирано. Да се помисли за въвеждане на видеозаписи на разпитите на заподозрени, да се разшири обхватът на безплатната и навременна правна и медицинска помощ при арест, а законодателят да обмисли необходимостта от инкриминиране на насилствено изтръгване на самопризнания от заподозрени, които официално нямат повдигнати обвинения.

 

Това са част от препоръките, критиките и констатациите, които Комитетът на министрите на Съвета на Европа отправи в критична за България междинна резолюция. В нея се настоява за спешни промени в законодателството и при разследването на случаи на полицейско насилие, ненавременен достъп до медицински специалисти при задържане и други, свързани с разследването на случаи на изтезания или насилие по време на задържане.

 

Повечето от критиките са свързани с дела, които са завършили в Европейския съд по правата на човека с осъдителни за България решения, много от които все още не са изпълнени.

 

Междинните резолюции по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България са механизъм, по който Комитетът на министрите към Съвета на Европа предупреждава, че продължава неизпълнение на конкретни решения на съда в Страсбург.

Резолюцията е обемна и отправя конкретни критики и препоръки към България – в някои от случаите, по които съдът в Страсбург се е произнесъл, не е разследвано съмнително поведение на полицейски служители, в други случаи не са предприети мерки след доказани случаи на изтезания.

 

Съветът на Европа призовава България да подобри бързината, качеството и поверителността на медицинските прегледи и регистрирането на наранявания в полицейските арести и местата за задържане под стража. Призовава се жалбите за малтретиране, подадени в полицията, да бъдат автоматично изпращани в прокуратурата. Същата препоръка има и в случаи на медицинско констатиране на малтретирани в полицейския арест.

 

Призовава се също така България да създаде национална система за статистика, която да проследява данните за жалби, проверки, дисциплинарни и наказателни производства, свързани с малтретиране, както препоръчва и Комитетът за превенция на изтезанията, нечовешкото и унизително отношение. В резолюцията се посочва, че целта на мярката е да се предоставя точна информация относно дисциплинарните мерки, наказанията и санкциите, наложени в случаи на малтретиране, като се препоръчва за по-интензивен мониторинг от страна на омбудсмана и специализирани неправителствени организации.

 

Отправя се и призив към българските власти да предоставят задълбочен анализ на приетите до момента мерки, резултатите от вече свършената работа и отчет за предизвикателствата, които остават нерешени в борбата срещу малтретирането в полицейските арести и местата за задържане под стража.

 

В документа Съветът на Европа призовава властите да въведат съдебен контрол на отказите за образуване на производство, като се посочва, че ако е необходимо, това може да стане с конституционна промяна.

 

Настоява се за спешни промени на Наказателния кодекс, в който изрично трябва да се инкриминира престъплението изтезание, придружено с адекватни, възпиращи наказания. Съветът на Европа насърчава законодателя да обмисли необходимостта от криминализиране на насилствено изтръгване на самопризнания от заподозрени, които официално нямат повдигнати обвинения.

 

В документа се отправя призив България отново да преразгледа проверките и сигналите за малтретиране от страна на полицаи или прокурори. В резолюцията се отправя и призив за промени в законодателството така, че да се предвижда отстраняване на полицейски служители, официално обвинени в малтретиране, както и да се вземат мерки за това производството да не бъде спирано.

 

Българският хелзинкски комитет (БХК) излезе със становище по повод резолюцията, като припомня, че групата дела “Великова”, която датира от 2000 г., обединява случаи на смърт,
нечовешко отношение, изтезание или непредоставен навременен достъп до медицинска
грижа на хора по време на задържането им или в ареста. От БХК припомнят и че през юли и септември са представили свои становища по изпълнението на групата дела.

 

БХК припомня данни, които организацията е изискала по Закона за достъп до обществена
информация – през 2019 г. има 259 преписки и 130 досъдебни производства за полицейско насилие, от които само 4 достигат до съда. Няма нито един осъден. Следващият преглед на изпълнението на делата от групата “Великова” ще бъде най-късно през декември 2021 г.

 

По делото “Великова” настоящата резолюция е вече трета поред. Публикуването
на две резолюции в рамките на едно разглеждане на комитета означава, че България
системно отказва да изпълнява решенията на ЕСПЧ – в дълъг период от време и по
отношение на повече от едно основни права.

Колко полезна беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Засега няма гласове! Бъдете първият, който ще оцени тази публикация.

Сподели с приятели !

0Shares
0 0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *